"Обичай ме точно тогава, когато най-малко го заслужавам, защото тогава имам най-голяма нужда от любовта ти".

Това е любовта- същинската любов, любовта като принцип, като сила. Оттук произтичат всички конкретни форми любов. Колко често се оплакваме, че някой ни се качва на главата, че не задслужава добротата ни, че трябва да го отбягваме или отхвърляме. А точно тогава той най-много се нуждае от нас. Тогава си проличава истинската любов. Майчината любов е такъв пример- едно дете се нуждае от нея въпреки болката, която причинява. А ние- кой от нас може да се похвали, че се отнася чудесно с най-близките си хора? Понякога и ние не заслужаваме, но ни обичат...

Дали всички заслужават да бъдат обичани? Дали серийните убийци заслужават любов? Да, заслужават. И най-големият престъпник я заслужава, но наказанието понякога е по-ефективно средство за морално усъвършенстване. Но това са екстремни ситуации, които наистина не могат да бъдат обхванати така набързо тук.

 В училище съм видял как този принцип действа. Наказанието не помага на всички, но грижата и любовта могат да променят един "проблемен" ученик. Това е истината. Но имаме ли всички силата да обичаме дори тогава, когато ни нараняват???

Всеки има право на втори шанс в живота..., но това не може да продължава до безрайност

http://manplus.blog.bg/zabavlenie/2007/10/05/poema-za-kyncho-putkoderov.117596

Напълно споделям!

А заслужава ли си да обичаш човек, който те наранява? Нямаш ли право на щастие?

Анонимен, имаш право да обичаш този, който те наранява, като човек, но не и по онзи, романтичния начин...

Но с последния анонс с проблемните ученици извика в паметта ми прочетен наскоро цитат: "Ако се отнасяш с някого ...сякаш е такъв, какъвто би трябвало и би могъл да бъде, той ще стане такъв, какъвто би трябвало и би могъл да бъде." Гьоте