Колко е тихо тук!
А е буреносно-симфонично, изпъстрено с емоции. Животът трепти в нежния здрач. Всички души танцуват. Буря от емоции залива и замайва…
А е така тихо! Всъщност- само за един миг. В него проблясва сияние. Мило и лъчезарно, то се спира до мен и ме погалва. Виждам твоят образ. Твоите очи, така красиво влюбени в синевата. И небето над теб- то е омагьосващо в своята жизнерадост. Чувам гласа ти, с който се смееш тихо. Едно дете стои пред мен.
Един миг, в който ти си близо.
Но всъщност си далеч. Позволи на тишината да си отиде! Също както ти изчезна в безкрайния хоризонт. Дай свобода на сърцето ми и ме пусни! Искам да обичам отново…
Един миг тишина. В него си мисля: “А може би ще я обичам цял живот?”…
Времето обгърнало всички останали в здравите си обятия, налива вино в чашите им и те пият до пресищане. То им дарява криле и те отлитат. Нима светът не е просторен!
А сърцето ми копнее за любов…В мен бушува буря. Не мога да проникна в нея с ума си. Тя се случва, обхваща ме и ме хвърля в различни посоки.
Един миг тишина, в който не зная за съществуването на всички останали.
А те съществуват. Танцуват и копнеят да бъдат обичани.
Има една дълбока река пред мен. Страхувам се, но гледам във водите й. Спрял се край брега, аз губя все повече сили. Изморен съм от усилието да не вървя към нея.
Реката е една, но в нея живеят всички други реки. Тя е дълбока, замислена, омайваща. Аз няма да я преплувам. А отвъд реката ме чака любовта!
Дай ми още един миг тишина. Застани пак пред мен и ме хвани за ръката. Нежно, както само ти можеш. И после ме пусни.
Аз трябва да тръгна към реката. Река, пълна с любов. С бури от емоции…
Стихия, овладяваща контрола над ума ми! Топлина, която заплашва да ме изгори.
Колко ми е трудно да ти кажа: “Пусни ме!”
При теб ли ще се върна, или ще продължа към реката???
2. inamay
3. hristam
4. cefulesteven
5. dusha
6. furiika
7. viki11
8. yanichka92
9. gorivo
10. frina
11. taistvena