Под чистия цвят на липите,

потънали в нежно забвение.

Синева се усмихва в очите,

издавайки тихо вълнение.

 

Пролетта за сбогом прегърна ни,

криле от  надежди оставила,

с мечти, от далеч  се  завърнали,

и спомени мрачни забравила...

 

Сънуваме с теб необятие,

шептим с полъха думите,

прогонваме  древно проклятие,

издишвайки  мигове-  трудните...

 

Под чистия цвят на липите

два лъча се смеят безгрижно.

Синева се усмихва в очите,

а сънят им бди неподвижно...

 

 

 

 

 

 

:))

И моето откъсче-фаворитче:

"Сънуваме с теб необятие,
шептим с полъха думите,
прогонваме древно проклятие,
издишвайки мигове - трудните..."

Поздрави!